Милица Мирчева - голямото сърце в маратонското бягане!
"С годините разбрах, че ние хората сме много по-силни отколкото си представяме."
Милица Мирчева е най-добрата българска атлетка в бяганията на дълги разстояния. Тя е първата и единствена българска състезателка на маратона на летните олимпийски игри в Рио де Жанейро през 2016 година. Част от нейната богата визитка са множество национални рекорди. Обявена е за най-добра състезателка в бяганията на България за 2020 г.
Родената в Добрич състезателка на СК Атлет (Мездра), Милица Мирчева е Спортист №1 на Община Мездра за 2019 г. и 2020 г.
Ето какво сподели тя в интервю, специално за поредицата “Ти можеш всичко!” на maatinsideyou.com:
- Как и защо избра точно бягането?
Избрах бягането, защото винаги съм обичала да бягам. Като по-малка участвах в състезания, организирани за деца от града и много ми допадаше, но на този етап бях доста ангажирано дете. По-късно се записах на тренировки по лека атлетика, защото исках да спортувам, а и залата по лека атлетика беше само 5 минутки от моят роден дом. Оттогава живота ми се промени по един прекрасен начин и открих бягането като начин на живот. Така започна всичко през 2009 г.
- Успехите ти са факт, но извън бягането, за което всеки те пита, какво обича да прави Милица?
Аз съм личност с разностранни интереси, които се променят и умножават с времето. Като цяло съм доста активен човек. Обичам да съм заета. Това ме кара да се чувствам пълноценна.
Най-големите ми страсти са готвенето, здравословното хранене и начина на живот. Аз съм сертифициран консултант по хранене и уелнес от Американската асоциация на фитнес професионалистите.
Обожавам да помагам и на други хора да водят един по-хубав и здравословен начин на живот чрез правилното управление на отделните елементи в ежедневието. Постоянно се интересувам от актуалните проучвания в сферата и използването на нови продукти. Харесва ми да създавам и нови интересни рецепти.
Обичам да чета книги. Почитателка съм и на хубавите филми и сериали. А природата... Тя ми дава спокойствие и време за размисъл. Винаги, когато имам възможност – пътувам. Харесва ми да виждам уникалността на нашият колоритен свят и колко много, ние – хората, имаме да учим още за него. В момента участвам в разработването и популяризирането на едно страхотно приложение Vitesse Running. Надявам се то да бъде един силен мотиватор, който ще накара много хора да се раздвижат. Да открият магията на движението, защото то е живот!
- В дните, в които си уморена или просто не си в настроение за бягане и тренировки, кое нещото, което ти връща мотивацията и те тласка да не спираш да се развиваш и постигаш целите си?
Ще бъда откровена, рядко имам такива дни. Ако съм уморена, то вероятно съм уморена психически, защото физическата умора е съвсем нормална в моите дисциплини. Ние, бегачите сме свикнали да се справяме лесно с натоварването. Ако по някаква причина психически съм уморена от бягането, просто отделям ден да анализирам източника на умората и как това може да се коригира. Когато в тренировъчния ми план моят треньор Йоло Николов е определил даден интервал от време за пълна почивка, аз се възползвам максимално да обърна внимание на моите близки и приятели и да правя неща, за които нямам време по време на лагери.
- Ти си изключителен атлет и да си призная, често за сещам за теб и Краси Георгиев, когато бягам на маратони. Много ме мотивирате. Казвам си: "Щом те могат, значи и аз мога да избягам още 7 км. до финала”. Идваш от Добрич. Какво можеш да ни кажеш за Добрич? Как хората те възприемат там? Със сигурност са много горди с теб и успехите ти!
Благодаря за милите думи! Добрич е един хубав град, а хората са приветливи и усмихнати. Аз обичам града си! Имаме добри условия за всичко. Нямам възможността да го посещавам много често, но когато го правя хората ме разпознават и ми се радват. Особено, когато ме срещат да тичам в парка. Това винаги ме е радвало, защото ми се иска да оставя нещо след себе си. Изпитвам истинско удовлетворение, когато чуя, че съм вдъхновила някой човек да постигне целите си. Надявам се, един ден да мога да направя нещо специално за града си и особено подрастващите в него, защото те са нашето бъдеще.
- Какво ти предстои? Кои са новите спортни предизвикателства пред теб и за какво се подготвяш?
Единственото, на което се надявам е, да съм жива и здрава и да имам възможността да тренирам пълноценно. Вече не говоря много за бъдещите си планове, защото както ни показа последната година, живота е непредвидим. Трябва да бъдем гъвкави.
Предизвикателството си остава същото като това, което си бях поставила миналата година – да имам възможността да реализирам на голямо състезание целия труд, който положихме с моя треньор Йоло Николов в последните години. Усилията ни са насочени към маратона. Това е дисциплината, в която смятам, че имам наистина голям потенциал, а и ми доставя истинско удоволствие. Миналата година исках да направя "завръщането" си в маратона на най-стария маратон в света – Бостън. Получих покана за участие в елитният старт, но от тогава маратона се отменя няколко пъти (към момента е планиран за септември 2021 г.). Казвам "завръщането", защото и преди съм бягала маратон, но тогава бях на 21-22 годишна и беше по-скоро опознаване на дистанцията, отколкото търсене на добър резултат. Вече съм на друго ниво. Надявам се не само да постигам високи резултати, а да бъда състезател с постижения на големите европейските и световни състезания и олимпиади.
- Ти си пример за постоянство и упоритост. По време на състезание винаги подхождаш към другите участници с толерантност и усмивка. Мислела ли си върху това да станеш треньор на деца, когато прекратиш активната си спортна дейност? И какво смяташ, че трябва да се промени в българския спорт? Кои са неговите плюсове и минуси? Какво да очаква всеки бъдещ спортист в България?
С голямо удоволствие бих се занимавала с деца след време. Въпреки това, аз смятам, че за всяка възраст и ниво на развитие си има точния треньор. Едни работят страхотно с деца, други с подрастващи, трети с професионалисти. За съжаление, в България това често се размива. У нас се смята за обидно и непрестижно човек да знае и демонстрира точните си възможности.
Има много треньори, които работят чудесно с деца, и благодарение на които се развива спорта. Тези треньори, обаче не притежават нужните качества да станат треньори на професионалисти и в това няма нищо лошо или срамно. Напротив, ние имаме нужда от всеки един кадър на всяко едно стъпало от спорта. Това е и един от основните проблеми на българския спорт.
Смятам, че за всяко ниво на спортно развитие, трябва да има точния треньор, който е много добър в това, което прави. Често обаче се получава така, че талантите ни не могат да се развият точно поради тази причина – липсата на структура. Неизменно идва момент в живота, в който порастваме и вече не сме деца, а за да успеем трябва да предприемем крачка напред и да излезем от средата си на комфорт.
Или с други думи, трябва да намерим правилния екип от хора, които могат да ни помогнат да минем на следващото ниво в живота си. Липсата на такъв тип организация е един минус в спорта. Трябва да има треньори, които работят само с деца като им дават основата, върху която да градят бъдещите си спортни постижения. Други, които работят с подрастващите и ги доразвиват, и такива, които се занимават тясно само с професионалния спорт. Минус е, че често липсват кадри или един треньор се опитва да развива всички нива и по този начин не подпомага правилното развитието на спортиста.
В последните години в България се наблюдава една доста положителна тенденция. Отделя се значително по-голямо внимание на спорта, както и повече средства.
Огромен плюс на българският спорт е, че все още имаме страхотни кадри в много от спортовете и ако един спортист е амбициозен и попадне на точното място, може да постигне големи успехи. Това се надявам да бъде и мотивация на бъдещите спортисти.
- Какво би пожелала на всички хора, които спират още в началото или се отказват прекалено бързо от мечтата си? В какво вярваш ти?
Искам да пожелая на всички хора да вярват в себе си, както никой друг. Много често най-успелите хора в живота са започнали от нулата и са градили успехите си стъпка по стъпка.
С годините разбрах, че ние хората сме много по-силни отколкото си представяме. Просто трябва да си позволим да опознаем себе си, да не се страхуваме от непознатото и да не позволяваме на никой да ни поставя в рамки.
Аз вярвам, че всеки човек може да постигне много, ако слуша вътрешните си инстинкти и се изолира от нещата, които му пречат. За това е много важно да се обградим от хора, които ни подкрепят и ни стимулират да продължаваме да опитваме. Вярвам, че никой не може да постигне нещо сам и трябва да сме благодарни на хората, които ни правят по-добри. Да се опитаме да ги запазим в живота си на всяка цена. И не на последно място, искам да благодаря за възможността да участвам в твоята рубрика!
Ние имаме нужда от повече хора като теб, които да пишат за позитивните личности, за сбъднатите мечти, за хубавите неща и покорените върхове в живота!
Искаш да разбереш повече за Милица? Последвай я тук! 👇
🙃Започни да бягаш днес с https://vitesserunning.com/
Ако имате нужда от специализирана грижа за вашето хранене и хранене при спорт и специфични натоварвания се свържете с Милица:
🙂 nutritionbymilitsa@gmail.com🙂
⚠️Снимковият материал е от личния архив на Милица Мирчева 🙂
От автора: Благодаря ти от сърце, Милица! Само напред! ❤️🏃♀️
Comments