Силата на българския дух, носещ се от всеки ъгъл на Копривщица

"Това, което прави още по-голямо впечатление е тишината,... там сякаш времето се е спряло и се чувстваш като в машина на времето."

Пътувайки към различни места в България, ние често подминаваме малките, но пълни с история градчета на Средна гора. Един от тях е Копривщица. Това място, изпълнено с толкова български дух се намира на 110 км от София, 24 км от Пирдоп, 22 км от Стрелча и 90 км от Пловдив. През 1952 г. Копривщица се превъща в единствения град музей в страната, а от 1971 г. е архитектурен и исторически резерват, разполагащ с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници.

Започваме нашата разходна с пристигането ни там. На влизане в града веднага се усеща различият въздух и атмосферата на Копривщица.

Това, което прави още по-голямо впечатление е тишината,... там сякаш времето се е спряло и се чувстваш като в машина на времето.

Архитектурата на Копривщица е свързана с историческо развитие на българската възрожденска архитектура, която е запазена и до днес. В първите етапи на своето изграждане тя може да се сравни с архитектурата в различни места като Жеравна, Трявна, Самоков, Етрополе, Тетевен и много други.

Едни от многото места, които можете да посетите там са къщите-музеи на едни от най-великите българи, отдали живота си на България.

Къща-музей на Любен Каравелов

Къща-музей Димчо Дебелянов

Къща-музей Тодор Каблешков

Копривщица притежава тайнствено очарование, което се засилва с всяка крачка по тесните й калдъръмени улички.

Докато обикаляте из различните забележителности, можете да спрете за почивка на някое от местните ресторантчета и да опитате традиционните ястия на Копривщица. Вкусът на храната е изключителен и може да откриете вкусотии, като започнем от боб до кавърма по Копривщенски.

Съществуват много легенди, свързани със създаването и на града. Според една от тях мястото, земята, на която се намира Копривщица, била много плодородна и често там почивали кервани и стада с овчарите си. На това място се заселил старобългарски род със своите стада – така наречените „Жупа” – и така било поставено началото на Копривщица.

Към края на пътешествието във времето, откриваме на всеки ъгъл малките магазини за сувенири, от които може да закупят различни подаръци за спомен, типични за града, които да ни напомнят за магията на този спрял и потънал завинаги в 19 век град.

"Сега виждам, че е по-добре да има човек много работа и другари, и театър, и книги. Те разсейват и мъката не се усеща."

Димчо Дебелянов