Орлин Стоянов – за метаморфозите в музиката и силата на индивидуалността в изкуството

"Не забравяйте, че процесът на израстване е пълен с пикове и спадове. Важното е да продължаваш да вървиш!"

Орлин Стоянов е продуцент, бийт мейкър и тонрежисьор известен в музикалните среди под псевдонима Bradata (BRD). Повече от 25 години с голяма любов и амбиция обединява хората, създавайки музикални проекти и колаборации с различни изпълнители от цял свят.

Мечтател без граници с богат опит зад гърба си, той като неутрализатор (мистериозната писалка от филма “Мъже в черно”, която изтрива спомени), премахва лошо настроение и добавя цвят в сивото ежедневие като показва силата на индивидуалността в изкуството.

Ето какво сподели той в първото си от поредицата интервюта за maatinsideyou.com, специално за рубриката “Ти можеш всичко!” :


- Нека да разкажем на всички читатели на Maat, кой е Орлин.

- Орлин е обикновен човек, гонещ и постигащ своите цели. Винаги давам максимума от себе си спрямо възможностите ми в момента. Моята идеология и политика е: Винаги верен на себе си! Постоянно се стремя да се надграждам и да съм по-добър от преди във всяко едно отношение. С две думи - постоянен ъпгрейд във всички направления ☺

- Какво би ни разказал за Варна? С какво я свързваш и кога усети, че музиката ще бъде много важна част от твоя живот?

- Аз съм роден във Варна хибрид, между Добрич и Търговище. Голяма част от детството ми е преминало в тези два града.

Не се възприемам много като баш варненец. Иначе съм привързан много към морето.

Когато съм далеч от “големия гьол” започва да ме гони носталгия. Обичам пясъка и водата. Обичам да слушам песента на вълните. Тяхната магия ми носи уникално спокойствие.

Колкото до музиката, с нея сме ръка за ръка от люлката. Винаги сме се привличали. Родителите ми разказват, че малко след като съм проговорил, съм пеел някaква моя си песничка “Кокали обичат малките деца....” Явно от бебе съм тежък металист (ха-ха). Сега малко по-сериозно. Първите ми творчески опити бяха в едни леко по-адекватни години в Добрич. Разбира се, това си бяха абсолютно аматьорски изпълнения. Записи на дек с микрофон от слушалка на телефон, хлапашки хави ☺

Но пък от там тръгна всичко.

След години вече имах и първата си група във Варна. С нея издадох албум и няколко компилации, след което се разпаднахме. Бях решил, че повече няма да се занимавам с музика, но едно съвсем случайно запознанство промени това и поех в посока доста по-различна от рапа. И точно това беше моето нещо! Открих топлата вода за пореден път!

- Кое е онова, което те кара да изпитваш този нестихващ интерес към музиката?

- Нямам точен отговор на този въпрос. Може би просто ми е в кръвната група. Когато правиш нещо с желание и отдаденост всеки ден и то е неразделен спътник през целия ти съзнателен живот, значи е предопределено за теб. Дошло си е само и е останало! През повечето време музиката ми носи спокойствие и удовлетвореност, друг път си чупя нервите и искам да нацепя един тупаник на апаратурата пред мен, чисто иронично казано разбира се :) Не винаги е лесно, колкото изглежда, но коя работа не изиска жертви?!

Признавам си, че като слушател в момента не усещам музиката по същия начин както навремето. Тогава бях предимно фен с малко познания и големи мечти. Сега, след повече от 24 години живот с нея, нещата са на доста по-различно ниво. Вече не съм просто фен, имам доста познания, а мечтите ми си ги сбъдвам, но все по-рядко има нещо което да ме грабне истински.

- Ти си момче от Старата школа. Разкажи ни за хип-хопа от онези години.

Кое бе най-вълнуващото нещо, което помниш и до днес?

- В близкото минало музиката беше по-твърда, истинска и натурална. Имаше по-хардкор насоченост и това ни харесваше. Събирахме се на големи тумби, ходехме редовно по участия и си правихме кефа. Бяхме едни надъхани пишлемета, които си спретваха голям купон нон-стоп. В началото записвахме на dat-касети. Студийните сесии и репетициите бяха доста забавни. Често се случваше да правим инструменталите и да си пишем текстовете на момента в студиото.


Още помня като излязохме на едно участие пред 4000 човека, как в първия момент ми омекнаха краката. Адреналинът на сцената те блъска яко и всичко ти минава като на лента.

Помня и едно друго участие от този период. Бяхме на една сцена с Рап Нация и редица групи от цялата страна. До ден днешен уважавам всички динозаври в тази музика. Без тях нямаше да ги има и тези като нас. В малко по-късен етап от живота си се поотвратих от хип-хопа, но това е тема на друг разговор. Обаче, всички тези щуротии си имаха своя невероятен чар за един тийн, какъвто бях аз. Сега голяма част от мейнстриим представителите на този стил се обличат и държат като клоуни и травестити, нещо, което аз не разбирам и не възприемам.


- Какво е посланието, което носи твоята музика и къде можем да я намерим?

- Музиката, която създавам е огледало на самия мен. Тя отразява метаморфозата в моите моментни състояния, чувства и емоции в нормалния житейски цикъл на израстване, промяна на личност и характер с времето.

Чрез нея обичам да обединявам хората. Именно за това винаги правя супер шантави колаборации с артисти от цял свят.

За лична комуникация използвам FB и Instagram профилите си, но моята музика е налична и в bandcamp, soundcloud, mixcloud, youtube, както и в почти всички платформи и онлайн магазини за музика. Ако някой се интересува от физически копия, може да се сдобие с тях като си ги поръча директно от моя онлайн магазин: BRD-Shop.com

- Ако можеш да промениш нещо в музикалната индустрия, какво би било то?

- Никога не съм бил в това блато, наречено музикална индустрия. Стоял съм винаги леко встрани от всичко това. Правил съм нещата така както ги усещам и ми идват от сърце.

Преди време получих договори от различни онлайн лейбъли. Идеята ни беше да пуснем един малък релийз, чисто тестово, през такава организация. Разбира се, до финализиране на договор не се стигна, защото условията им бяха повече от смешни и нелепи. Офертата през моята призма изглеждаше накратко по този начин: вземаме ти продукта и правата и те потупваме по рамото в знак на уважение и благодарност. Просто не видях в смисъл в това някакви пиявици да печелят с моите идеи, на мой гръб и от моя труд.

Не ми харесва, когато всичко се свежда само и единствено до пари. Това прави музиката безлична и безхарактерна. На мен лично ми липсва душата и емоцията в нея. И това става все по-осезаемо през последните години. Всичко е някак си прекалено еднотипно. От визията на клиповете и изпълнителите, през сценичното поведение на изпълнителите, та чак до музиката чисто инструментално и конструкционно. Абсолютен конвейер и поза по шаблон. Тук говоря глобално за музика не визирам конкретен стил. Налага се някакъв определен модел и всичко се прави по негово подобие. Пример за това са всички посредствени еднодневки заливащи ни постоянно. Чуеш ли една все едно си чул всички останали.

Не знам какви са нещата, които бих променил в музикалната индустрия, но мога да кажа какви са нещата, които бих желал да виждам – по-малко поза, повече идентичност, оригиналност и разпознаваемост. Искам музиката да провокира интерес, да стимулира творческо мислене, да има емоционален заряд и душа. Не трябва да се допуска музикалният продукт да е тъпа синтетика, която само някакви друсани олигофрени си мислят, че разбират.

- Базирайки се на твоя опит до сега, какво би пожелал или как би надъхал всеки, който се занимава с музика да продължава да се развива?

- Никога да не се отказват. Разбира се, всички хора попадаме в така наречените творчески дупки и имаме редица ежедневни простотии на главата.

Няма как да си продуктивен 24/7 цял живот. Лично аз в такива моменти предпочитам да се оттегля за няколко дни. Да чета книги, да пътувам (когато това е възможно) и да правя неща, които ми се правят на момента.

Не забравяйте, че процесът на израстване е пълен с пикове и спадове. Важното е да продължаваш да вървиш!


Последвай Орлин тук:


https://www.instagram.com/bradatabrd/


https://www.facebook.com/orlin.b.stoyanov



Посети магазина тук, още сега:


https://brd-shop.com/





:




169 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички