Невидимите красоти на запечатаните с любов цветни мигове на Василена Григорова

Всяка проява на любов заслужава да бъде забелязана. Когато влагаш в нещо душа и сърце, когато не пестиш време, енергия и средства, постигаш онова чувство на удовлетворение, което истински радва теб и близките ти.

Напоследък фотографията завладява много хора, може би, защото човек обича да се наслаждава по-дълго на преживяванията си. Днес не е трудно за почти никого да запечата един миг и да му се радва години след това. Но да превърнеш твоя миг в усещане за наслада на всички, да трансформираш един миг в усещане – това вече не го умее всеки.

Затова днес ще отворим тайният дневник на една страхотна жена, която позволи на почитателите на maatinsideyou да се докоснат до нейната душа и невидимите красоти на запечатаните с любов цветни мигове.

Тя е счетоводител – професия, която трудно се свързва с фотографията. За пътят и балансът между прецизността и творческото и безкрайно забавно занимание, научете повече от Василена Григорова в следващите редове:

Коя е Василена Григорова, за тези които не те познават? С какво се занимаваш?

- Здравейте! Приятно ми е да се запознаем! Казвам се Василена Григорова, на 41 години. Родом съм от Кюстендил и в момента живея тук със семейството си. По професия съм счетоводител с около 20 годишна практика. Харесва ми да се занимавам с несходни неща, обичам да съм заета постоянно и да живея “на педал”, отворена съм към нови идеи и реформи. Не ми е комфортно, когато е комфортно :)

Фотографията е моето хоби, не се занимавам професионално, и меко казано обожавам да снимам. Аз съм един любител, отдаден на страстта си. Снимките са другият мой свят, в който обичам да пътувам без да спирам.

Какво можеш да ни разкажеш за Кюстендил? Какво обичаш най-много там?

- Кюстендил е китен и прекрасен град, а след близо двадесет години отсъствие от града, го преоткрих отново. За онези, които не са посещавали това вълшебно място, ще се опитам да го опиша накратко. Градът е известен балнеоложки и туристически център, археологически и архитектурен резерват. Прочут е с лековитите си минерални извори и богатството на исторически и природни забележителности. Център на научна дейност, свързана с овощарството. Овощарската традиция на Кюстендилският край е жива през вековете и предавана като опит и култура от поколение на поколение, от род на род.

През 80-те години на 19 век Константин Иречек в книгата си “Пътувания по България” описва Кюстендилския край така: “...Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и много други. По хълмовете се забелязват хубави лозя, тукашното вино е прекрасно. В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласните ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.”

Всеки един българин като чуе Кюстендил, веднага си представя череши. И това не е случайно.

Известно е, че в този край се произвеждат най-хубавите български череши, ябълки, както и още много и различни плодове и зеленчуци. Натежала от плодове и багри, есента в Кюстендил винаги е красива, а “Празникът на плодородието”, който се провежда от години, събира щедрите й дарове в едно с безкрайната творческа фантазия на занаятчии и художници.

Но това не е всичко. Всяка година се отбелязва деня на пролетното равноденствие.

"Кюстендилска пролет'' е първият в страната конкурс за най-красиво момиче. Празникът е съчетание на младостта и красотата, християнските традиции и събуждането на природата от зимен сън. От 21-ви март 1966 г. е обявен за официален празник на града.

Кюстендил ежегодно посвещава няколко дни от месец юни на Кюстендилската череша под наслов “Празникът на черешата”. Провежда се изложба-базар на череши, с участието на читалища от община Кюстендил, както и базар на кюстендилски череши, с участието на местни земеделски производители.

Има и още много чествания и празници, за които може да научите, когато дойдете да разгледате града и усетите неговата атмосфера.

В хилядолетната история на града ни миналото, настоящето и бъдещето напълно се оплитат и не можеш да разплетеш нишките им. Крепостта Хисарлъка е една от най-големите забележителности.

Тук има открити множество археологически находки, които свидетелстват за продължителното и постоянно използване на крепостта през античността и Средновековието. Обявена е за строително-архитектурен паметник на културата с национално значение. Други интересни места, които си заслужава да бъдат разгледани са Художествена галерия “Владимир Димитров–Майстора”, Римските терми, Къща-музей на Димитър Пешев, Железният мост и още, и още...

Всички тези места, празници и събития обичам и отбелязвам, но ако трябва да съм откровена, предпочитам да откривам онези малки красоти, невидими за повечето хора. И снимайки ги, искам и се стремя да покажа през моят поглед точно тези случайни и неповторими моменти.

Обичам моят град през всичките сезони, защото е винаги красив, с много паркове, зеленина, пространство и спокойствие. Наоколо има невероятна природа и уникални гледки. Наистина тук “окото почива” и човек се отдава на пълно презареждане.


Как започна да се занимаваш с такъв тип фотография? Какво ти носи тя? С какво те зарежда?


- Не мога да кажа кога точно съм започнала да снимам. Помня, че още като дете разглеждах с интерес и разучавах старият руски лентов фотоапарат на баща ми. Бих казала, че първите стъпки във фотографията изцяло като технически познания, са ми дадени от него. По-късно правех снимки с телефона си, докато си купя дигитален фотоапарат, с който снимам в момента.

Харесвам всеки жанр от фотографията и смятам, че човек не трябва да се концентрира върху едно нещо, а напротив, да опитва новото и различното. Като цяло, признавам слабостта ми са landscape и travel photography. Обожавам да пътувам, да разглеждам нови места, да се запознавам с нови култури и обичаи, и всъщност, точно това е нещото, което ме вдъхновява. “Човекът е човек, когато е на път.”

Любовта към гората, планината и морето......Тя не се описва с думи. Има я в душата на всеки от нас, сигурна съм. Това е дълбоко закодирано в човешката ни същност.

А природата..... тя е най-великият художник. Снимайки, ние се опитваме да запечатаме и запазим всеки момент до който се докоснем, за времето, когато моментът ще докосне нас.

В началото снимах просто за себе си. В последствие реших, че искам това, което виждам да успея да го предам и на другите хора. Емоцията, чувството, усещането на всеки миг е неповторимо изживяване и ние трябва просто да имаме очите да го видим.

Аз съм човек, който вижда и се възхищава на красотите във всеки един момент. Наслаждавам се на изгрева на слънцето и това ми е достатъчно, за да започне денят ми страхотно. Поздравявам всички хора, които “имат очи” за малките ежедневни красоти около нас, забелязват незабележимото и снимайки, го споделят с околните.

Фотографията е магия... Тя е свободата да бъдеш себе си и да изразяваш индивидуалната си гледна точка. Тя въвежда човека в един нов и безкраен свят...тотално друго измерение. Искам да кажа на всички, които я обичат: Без значение как, професионално или любителски, никога и за нищо на света не спирайте да снимате!

gif

Как избираш какво да снимаш? Съставяш ли си план с места, на които искаш да отидеш, за да снимаш или всичко се случва на “Прима Виста”?

- Всъщност ги има и двата момента. Дори да имам план, който следвам, винаги откривам още сто различни гледни точки, които привличат вниманието ми. Например, организираме пътуване да видим някой водопад, но по пътя откриваме още няколко места, на които спираме, наслаждаваме се, снимаме. Много важен момент са атмосферните условия, и ако те не позволят планираният обект да бъде заснет, то абсолютно винаги има нещо друго, което си заслужава да бъде заснето. Забелязала съм, пътувайки с човека до мен (най-често съм с него – и тук е момента да му благодаря), че където и да отидем, оставаме приятно изненадани и силно впечатлени.

Наскоро снимах една изоставена църква около Кюстендил, която не беше обектът на разходката, а съвсем случайно попаднахме на нея. Сякаш един ден просто времето е спряло. Мястото беше вълшебно. Усещането е много по-различно от всичко друго в ежедневието.Тръгвайки си, по пътя срещнахме едни възрастни хора, закъсали с колата. Помогнахме им, а те ми позволиха да ги снимам...и всъщност се получиха доста сполучливи спонтанни кадри.

Друга история, която се случи неотдавна: Вървим към връх Виден в Конявска планина, с идеята да снимам пролетни цветя. И попадаме на група парапланеристи.... Супер бързо сменям акцента и обекта на снимките. Моментът на неизвестното винаги е с нас.

Историите са много. Сега така като се замисля, малко съм видяла и ужасно много не съм успяла, все още. Но нищо не става без план.

Винаги се съобразяваш със сезона, времето, разположението на слънцето. Постоянно се въртят в главата ти десетки въпроси: - Ще има ли достатъчно светлина? - Валяло ли е? - Дали ще е “чиста” картината?... Когато снимам залез или изгрев...Тук мърдане няма. Всичко е планирано, съобразяваш се с време, час, местоположение и отиваш по-рано, настройваш техниката и... чакаш точният момент. Разбира се, напълно възможно е този момент да не е днес, може да е просто някой друг ден, но винаги тръгвам отново с надеждата, че ще хвана момента. Сега ще попитате: Кой е този идеален момент? - Всъщност... Няма да говорим за перфектният кадър, тъй като какво или кое е ...перфектното? За теб, за мен, за друг? Няма такова нещо. Всичко е въпрос на усещане и възприятие. Когато човек иска нещо много силно, то просто се случва! Камерата вече е почти винаги с мен, именно заради тези неочаквани моменти, които не трябва да се изпускат.

Кое е най-голямото предизвикателство, което си срещала, докато снимаш сред природата?

- Когато си сред природата винаги има предизвикателства. Дали ще е да “хванеш” бързата катеричка, последните минути на залеза, разгара на бурята или обект на някое трудно достъпно място, винаги е интересно. Предизвикателство е дори това, да уцелиш подходящото време, светлина и атмосферни условия. Случва се понякога да стоиш дълго време на едно място, може да вали, може да е студено, или да изминеш километри пеша до целта в лоши метеорологични условия. И то с ясното съзнание, че напълно е възможно и да не се получи. Да постигнеш синхрон с природата и да се слееш с нея – това си е най-голямото предизвикателство.

По душа съм авантюрист, обичам адреналин и предизвикателствата правят моментите още по-емоционални. Понякога хората, които са с мен доста се притесняват от позицията ми на снимане и мястото, което съм избрала – ръб на скала, люлеещ се мост над придошла река... Моментите са наистина много – хлъзгав под в пещера, надвиснали зъбери, отвесни скали, дълги преходи, височини, преминаване през река в студено време, лоши атмосферни условия и т.н. В такива ситуации сякаш забравям за опасностите и собствената си сигурност, а се концентрирам само върху удоволствието от снимането.

В какво вярваш? Как един фотограф да остане мотивиран в работата си и да продължава да търси нови хоризонти?

- Вярвам в доброто, вярвам в хората, вярвам, че можем да бъде по-добри! Вярвам, че утре ще е по-добър ден!

Вярвам в надеждата и в това, че винаги има възможност!

Вярвам, че ако мечтая за нещо, значи то е достатъчно постижимо!

Вярвам на тези, които ми казват, че ме обичат!

Фотографията е любов и страст, които никога не угасват и те мотивират към едно непрекъснато усъвършенстване. Искаш още и още....и още. Тя е погледа на човека към света по неповторим начин.

Не съм фотограф по професия, но мога да твърдя, че работата е вълнуваща и творческа. Тя е романтична и привидно лека, но това е само привидно. Зад всеки успешен кадър стоят много труд и подготовка. Времената днес са трудни за всички. Но аз съм убедена, че човек, благодарение на творчеството, въображението и нестандартно си мислене, в комбинация със своята точност и упоритост ще успее, само трябва да повярва в себе си!


Използваният снимков материал е от личният архив на Василена Григорова.

gif

За повече информация потърсете Василена на следните връзки:


vassillena1980@gmail.com


https://www.facebook.com/vassillena.grigorova.photos/?hc_ref=ARQqsKfxmPHEmjX0zTvpBMq6o-3zfkYZAOQNtz7FpHdPhzZJ_5fRV1V0-QX1w4awEKY&fref=nf&__tn__=kC-R


https://www.instagram.com/vassillena_grigorova/?hl=bg


https://www.facebook.com/vassillena.grigorova


557 преглеждания0 коментари