Балансът, който носи спортуването.
Спортът е много важна част от живота на всеки човек, но някак с годините повечето от нас спират да практикуват даден спорт или изобщо не тренират нищо през целия си живот. Преди 6 години и аз бях от тези, които предпочитаха да запалят цигара и да носят бирата в ръка, отколкото да стоят във фитнеса или най-малкото да се раздвижват поне в домашни условия. Всичко се промени с бягането. Няма да ви лъжа, че от началото ми беше много трудно, но съм осъзнала, че когато е трудно и след това се пребориш със собствения си мързел, стават велики неща.
Започнах с бягането, след като първо се събуди желанието в мен да променя нещо. Не исках да променям само външността си, исках да направя нещо различно, трудно и да променя себе си към по-добро. Стартирах с леки тренировки с продължителност 15 минути като редувах бягането с бързо ходене на всеки 2 минути.
Естествено в началото не ми беше приятно, защото ми се въртеше главата и ми ставаше много лошо заради обърканото дишане, което тогава още не можех да контролирам. Но с много постоянство и упоритост и след първия ми масов старт (3км.) на Софийския маратон вече бях сигурна, че ще тичам до края на живота си и това ще е едно от нещата, които със сигурност ще ми помага да се развивам и да поддържам тази упоритост и желание да се случва нещо с мен и да вървя напред.
На следващите маратони ставах все по-бърза. Никога не съм достигала до по-предните позиции, освен на Кюстендилския маратон 2020г. (12то място), но съм била изключително щастлива да видя, че съм победила собственото си време от предна година. С малки стъпки, много желание и тренировки в квартала през 2020г. изтичах първите си 21км. на първия маратон за град Кюстендил.
Емоциите, които преминават през теб докато тичаш не могат да се обяснят така лесно, защото те са толкова много и толкова бързо се сменят в рамките на бягането, че всичко накрая изглежда като един филм. Това, което ти остава след състезание са пътя, по който си тичал, колко бърз си бил и какво си видял докато тичаш.
Нещото, което най-много обичам в бягането е това, че винаги тичаш напред, ти гледаш напред, мислиш какво има пред теб, както трябва по принцип да бъде и в живота, да вървиш напред без да спираш. Само така можеш да откриеш себе си и да се научиш да бъдеш силен и да мислиш за сегашния момент, защото само настоящето има значение. Каквото направиш днес, ще ти даде яснота какъв ще бъде утрешния ден.
Надявам се да съм достигнала до вас чрез моята история за промяна и така да се прокрадне мисъл, която да ви накара да промените нещо в себе си.
Споделям с вас част от емоциите, изразени в снимки от маратоните, в които съм участвала. :)
Нашата спортна гордост! :*