"Вярвам, че фотографията е много силен начин човек да изрази себе си и погледа си върху света по уникален начин."
Денимира Борисова е авантюрист по душа и фотограф по призвание. Режисира, заснема и обработва видеоматериали с високи дози креативност.
Родом е от Враца, но определя себе си като гражданин на света. Нейната любов към фотографията неизменно я отвежда до специалността “Кино и телевизия” в НБУ, където се дипломира. Тя е от хората, които превръщат един момент в усещане. Каква част от нейният личен свят остава в творбите ѝ, как се запечатва в един кадър светлината, която излъчва всеки човек и как една снимка разказва история, ще разберете днес от Денимира.
Коя част от творческият процес на снимането те кара да се чувстваш най-щастлива от работата си? Какво те вдъхновява? - Самият процес на снимането е удоволствие. Това е съвкупност от множество етапи. Ако модела ми е някоя луда глава, винаги забавлението по време на снимки е гарантирано. Много обичам и моментите при обработката на снимките или монтажа на филм. Тогава се ражда нещо уникално – емоцията, която предаваш чрез творчеството си. И магията става реалност. Вдъхновява ме работата на други фотографи, но никога не копирам буквално някоя идея. Ако копирам някой, ако имитирам или подражавам на някой, то бих загубила своята идентичност като артист. Понякога използвам някоя идея, преобразявам я и трансформирам съобразно усещанията си. Винаги става нещо тотално различно.
Разкажи ни повече за твоите първи стъпки във фотографията. Фотографията ли избра теб или по-скоро ти нея?
- По-скоро фотографията избра мен... ☺ Всичко започна още в детска възраст. С моята най-добра приятелка Андриана бяхме около 12-13 годишни. Имахме едно малко фотоапаратче – тип сапунерка, с което си правехме всякакви щури фотосесии. Някои от тях, може би са били много по-креативни дори от сегашните ни... ха-ха-ха. Какви ли не щуротии измисляхме. Правехме си рокли от вестници, увивахме се в тоалетна хартия като мумии, създавахме си криминални сцени, и какво ли още не... Включвахме таймера и се снимахме. Оттогава работя с фотошоп и обработвам снимки. А бях само 13 годишна.
След време, бях на около 16-17 години, мой близък приятел (Ивака) ми даде да ползвам за малко неговия фотоапарат, който вече си беше голям – DSLR. Непрофесионален разбира се, но все пак за мен беше нещо ново. Започнах да снимам наред всичко пред мен... И тогава усетих магията. Усетих онова магическо привличане на фотографията и чувството да уловиш един момент за част от секундата и да го запазиш завинаги.
После, когато се наложи да върна фотоапарата ми беше много трудно. Все пак не беше мой, нали? От този момент се амбицирах, че ще започна работа и ще си купя мой собствен апарат. Е, случи се. Още с първата ми заплата си купих... и от тогава не съм се спирала.
В тези "объркани дни" е прекрасно, че съществуват такива слънчеви хора като теб, които да поддържат изкуството, да го развиват и споделят. Какви са твоите цели?
- Моята цел е да обиколя света и фотографията да е моята full-time job, което скоро ще стане. Искам да оставям следа в живота на хората и да ги накарам да се чувстват красиви. Да се видят през моя обектив в една друга светлина и различно излъчване като по този начин да станат по-уверени в себе си.
Имаш ли спомен коя беше първата ти снимка? Кога я направи и как изглеждаше? Как се почувства тогава?
- Никога няма да забравя първата си фотография. Беше черно-бяла, на прозореца вкъщи. Тъкмо беше валяло и имаше много капки по стъклото на преден план, а на заден план високи панелни блокове запълваха целия кадър. Когато я показах на Ивака, той се изкефи супер много и я сложи като wallpaper на телефона си. Може би оттогава се надъхах да снимам още и още...
-Обиколила си много места по света. Притежаваш изключително авантюристичен дух и си винаги усмихната. Как решаваш да предприемаш твоите пътешествия?
- Благодаря ти. Пътуването за мен е най-смисленото нещо, което човек може да направи с времето си. Опознаването на нови и различни култури, традиции и храна е несравнимо изживяване. Всъщност аз изначало най-обичам street фотографията и пейзажите въпреки, че в интернет качвам други снимки . Живяла съм по половин година в Доминикана, Аляска, Майорка, Гърция и САЩ. Посещавала съм и още много други държави за по-кратко време. Колкото повече виждаш от света, толкова повече се научаваш да виждаш. А това е много важно за един фотограф.
Осъзнах, че това е най-добрата инвестиция, която човек може да направи за себе си. Да инвестира в пътуване, в преживявания и разширяване на познанията си.... всичко друго е материално и кратковременно.
В какво вярваш ти? Съществуват толкова много хора у нас и по света, които обожават фотографията, как да останат мотивирани в работата си? С какво пленява фотографията и защо да продължават да се учат и да се занимават с нея?
- Вярвам, че фотографията е много силен начин човек да изрази себе си и погледа си върху света по уникален начин. Тези, които наистина обичат фотографията и това е тяхното нещо, винаги ще бъдат мотивирани, защото са усетили магията и са завладени от нея. Това е любов за цял живот. Бих посъветвала хората, които искат фотографията да им е работа, а не само хоби, да снимат колкото се може повече с големи дози желание и упоритост.
Да бъдат последователни и креативни. Да се надграждат, да експериментират в различни сфери на фотографията и да не гонят перфектното изображение, защото то не съществува. Дори една размазана снимка може да бъде много въздействаща. Да се научат да разказват истории чрез снимките си. Нека не подценяват работата си и да държат на цената си, защото няма по-хубаво нещо от това да печелиш добре от това, което обичаш.
Искаш да разбереш още за Денимира, тогава я последвай тук :):
Instagram: denimira.borisova
https://instagram.com/denimira.borisova?igshid=nwwl793cp5nd
https:/www.facebook.com/kotkawear/
https://www.facebook.com/denimiraborisova/
Един разговор, разкриващ всички тайни за "свободен живот".
Това, което мислим и начинът, по който реагираме на всичко случващо се около нас, определя бъдещето ни.
-Кога се зароди любовта ти към пътешествията?
На 14 годишна възраст посещавах курсове по английски език и от школата организираха екскурзия до Лондон по желание. Дори не казах на родителите си, защото нямах интерес, но на родителската среща учителката им е казала и те са ме записали на секундата. Тръгнах с нежелание към летището, първи полет със самолет и то сама. Върнах се най-щастливото момиче на света и осъзнах, че не искам да спирам да пътувам. Благодаря на родителите ми за това прозрение!
-Кои са любимите ти дестинации от всичките ти пътувания?
Любимите ми дестинации са непланираните, тези за които си купувам билет от днес за утре и дори не знам къде ще спя. Такава беше екскурзията ми до Ибиза, на която близка моя приятелка ме покани да замина 24 часа преди полета. Въпреки безпаметните нощи и алкохолния туризъм, който си спретнахме, тази дестинация ще остане „My number 1” .
- Тук преминаваме към един сериозен въпрос, който е свързан със завръщането ти, макар и за малко в България. Какво те накара да се прибереш в родната София по време на пандемия?
България ми липсва, не го отричам.
В момент на пандемия имах нужда от сигурност и подкрепа от близки. А България винаги ми стопля душата. Върнах се, защото ми се отвори възможност за работа, която приех без да се замислям. Бях ентусиазирана от предстоящата промяна и тя се оказа много приятна. Средата, в която попаднах ме зареди с невероятна енергия, хората с които бях заобиколена доказаха, че дори в момент на криза, надеждата за по-добро не умира.
Maat: От момента, в който се запознах с Михаела рабрах, че тя е един от малкото останали смели, млади хора на тази земя. Дори от разговорът ни до тук, може да усетите увереността и ума, който притежава. Възможността да срещнеш човек като нея се появява изключително рядко, но ако изтеглиш печелившото късметче от купата, наречена "живот", ще спечелиш много!
Въпреки всичко, седейки срещу Михаела, имах да задавам още въпроси, а в ума ми се въртеше една мисъл... за Англия. Аз също съм била там и мога да потвърдя, че онази земя, притежава "притегателна сила", на която трудно бихме устояли. Съвкупност от история, култура, литература, изкуство, въздух, забавления и възможности.
Затова реших да я попитам:
-Как и защо избра Великобритания?
Много от приятелите ми заминаха 2-3 години преди мен и ми разказваха колко е интересно и вълнуващо за тях да започнат нов живот. Това ме мотивира много силно и започнах да премислям обстойно варианти за повторно посещение на страната. Организирах второто си пътуване до Лондон с още 3 момичета, с които отидохме на гости на наша приятелка. Спомнях си всичко от първата ми ученическа екскурзия и набързо се превърнах в тур гайд на момичетата-обиколихме целия град за няколко дни и не искахме да се връщаме обратно у дома.
Усещах как магията на града ме завладява, лъхаше ме свобода от всеки ъгъл, цветно облечени британци, позитивни усмивки, пълни заведения с веселяци и навсякъде се лееше бира. Хората там изгарят за нови запознанства, не са обсебени от егото си, а обратното, искат да черпят нови знания за чужди култури и да опознават нови хора.
- След толкова важно решение да тръгнеш на път и да заживееш в друга държава, със сигурност са се появявали и малките камъчета по пътя. Как се справяш в такива ситуации? Кое ти помага да продължиш?
Ще бъда честна с теб Габи, не съм срещала много трудности в Лондон, нито в професионален, нито в личен план. Понякога е въпрос и на малко късмет, а аз си имам.
Тайната е да се сприятеляваш с възможно най-много хора, защото от тях черпиш опит, привикваш на техните навици, информираш се постоянно за нови тенденции и се движиш в крак с всички останали. Когато се слееш с тълпата, започваш да се чувстваш в свои води, преди това си само един обикновен имигрант.
-Много хора се променят заради средата, в която се намират или заради хората. Как те промени Великобритания?
Промени ме само към по-добро. Възможностите, които получавах през годините работа там, ме мотивираха да не се спирам пред нищо, защото варианти за развитие има на всеки ъгъл. Отношението ми към хората се промени, станах по-съобразителна и по-отзивчива, спрях да мисля само за себе си и започнах да се вслушвам в другите повечко. Придобих и умението на тъй наречената „ фалшива английска усмивка“- проява на добри маниери и любезност, независимо в каква ситуация си и с кого разговаряш, важното е да си вежлив. Една трета от британците признават, че поне веднъж дневно изпадат в лошо настроение и се усмихват насила, за да не правят лошо впечатление.
- Колко важно е позитивното мислене за теб? Защо според теб е хубаво да се впускаме във всяка възможност, която ни се открива?
Вселената ни дарява само и единствено с енергия, равняваща се на излъчването ни.
Мислете позитивно и ще ви се върне тъпкано.
Никога не съм подценявала способностите си, напротив, вярвам, че с постоянство и упоритост се постига всичко. А колкото по-трудно и мудно постигаш целите си, толкова по-голямо удовлетворение получаваш. Рядко успявам от първия път, с каквото и да се захвана става бавно, но славно.
- Кои са най-големите ти лични постижения?
Не вярвам в сбъднатите мечти, за мен целта е да умреш със спомени, а не с мечти! Постиженията ми се броят на пръсти, никога не съм се стремила към много. Важното за мен е, че успях да стигна дотук единствено и благодарение на себе си, за помощ никога и никого не съм молила.
В това ми е силата, както са казали хората „и сам войнът е войн“.
„Животът е или смело приключение или… нищо.“ – Хелън Келър
Бъдете по-смели, за да бъдете по-щастливи! Вярвайте в себе си! :)
От автора: Благодаря ти, Михаела! Макар и за краткото, прекарано време заедно ти остави в мен следа, която няма как да избледнее!
Ти си пример за чисто сърце и голяма душа! Срещата ни за пореден път ми доказа, че са останали все още дейни и добри, млади хора. Хора, които не се отказват! Желая ти цялото щастие на света! Благодаря!
Снимковият материал е от личния архив на Михаела.
Ако искате да разберете още за Михаела, последвайте я тук! 👇
https://instagram.com/mihaela_vnv?igshid=v1vf55h0cje9
Актуализирано: 20.04.2021 г.
Всеки има нужда от мотивация в началото на седмицата, а защо да не я започнем с малко музика и усмивка!
Представям ви 5 музикални парчета от друго време, които ще ви върнат назад, за да си спомните, че понеделник е просто ден и проблема не е в него, а в нагласата за новото начало всяка седмица! :)
1. Smash Mouth - All Star
2. Jamiroquai - Virtual Insanity
3. House Of Pain - Jump Around
4. SNAP - Power
5. James Brown - I feel good
"Музиката изразява това, което не може да бъде изказано с думи и това, което не може да остане неизказано." - Виктор Юго