Актуализирано: 27.08.2021 г.
Всяка проява на любов заслужава да бъде забелязана. Когато влагаш в нещо душа и сърце, когато не пестиш време, енергия и средства, постигаш онова чувство на удовлетворение, което истински радва теб и близките ти.
Напоследък фотографията завладява много хора, може би, защото човек обича да се наслаждава по-дълго на преживяванията си. Днес не е трудно за почти никого да запечата един миг и да му се радва години след това. Но да превърнеш твоя миг в усещане за наслада на всички, да трансформираш един миг в усещане – това вече не го умее всеки.
Затова днес ще отворим тайният дневник на една страхотна жена, която позволи на почитателите на maatinsideyou да се докоснат до нейната душа и невидимите красоти на запечатаните с любов цветни мигове.
Тя е счетоводител – професия, която трудно се свързва с фотографията. За пътят и балансът между прецизността и творческото и безкрайно забавно занимание, научете повече от Василена Григорова в следващите редове:
Коя е Василена Григорова, за тези които не те познават? С какво се занимаваш?
- Здравейте! Приятно ми е да се запознаем! Казвам се Василена Григорова, на 41 години. Родом съм от Кюстендил и в момента живея тук със семейството си. По професия съм счетоводител с около 20 годишна практика. Харесва ми да се занимавам с несходни неща, обичам да съм заета постоянно и да живея “на педал”, отворена съм към нови идеи и реформи. Не ми е комфортно, когато е комфортно :)
Фотографията е моето хоби, не се занимавам професионално, и меко казано обожавам да снимам. Аз съм един любител, отдаден на страстта си. Снимките са другият мой свят, в който обичам да пътувам без да спирам.
Какво можеш да ни разкажеш за Кюстендил? Какво обичаш най-много там?
- Кюстендил е китен и прекрасен град, а след близо двадесет години отсъствие от града, го преоткрих отново. За онези, които не са посещавали това вълшебно място, ще се опитам да го опиша накратко. Градът е известен балнеоложки и туристически център, археологически и архитектурен резерват. Прочут е с лековитите си минерални извори и богатството на исторически и природни забележителности. Център на научна дейност, свързана с овощарството. Овощарската традиция на Кюстендилският край е жива през вековете и предавана като опит и култура от поколение на поколение, от род на род.
През 80-те години на 19 век Константин Иречек в книгата си “Пътувания по България” описва Кюстендилския край така: “...Кюстендилското поле е градина от сливи, големи жълти круши, обемисти сочни ябълки, сладки череши и възкисели вишни, дребни жълти сливи, праскови, мушмули, черници, орехи и много други. По хълмовете се забелязват хубави лозя, тукашното вино е прекрасно. В летните месеци старите орехови кории, тъмната зеленина на градините и лозята и златокласните ниви, заедно с ливадите и горите по полите на планините, придават на покрайнината известен южен характер през дневната горещина и шумното пеене на щурците в звездните топли нощи.”
Всеки един българин като чуе Кюстендил, веднага си представя череши. И това не е случайно.
Известно е, че в този край се произвеждат най-хубавите български череши, ябълки, както и още много и различни плодове и зеленчуци. Натежала от плодове и багри, есента в Кюстендил винаги е красива, а “Празникът на плодородието”, който се провежда от години, събира щедрите й дарове в едно с безкрайната творческа фантазия на занаятчии и художници.
Но това не е всичко. Всяка година се отбелязва деня на пролетното равноденствие.
"Кюстендилска пролет'' е първият в страната конкурс за най-красиво момиче. Празникът е съчетание на младостта и красотата, християнските традиции и събуждането на природата от зимен сън. От 21-ви март 1966 г. е обявен за официален празник на града.
Кюстендил ежегодно посвещава няколко дни от месец юни на Кюстендилската череша под наслов “Празникът на черешата”. Провежда се изложба-базар на череши, с участието на читалища от община Кюстендил, както и базар на кюстендилски череши, с участието на местни земеделски производители.
Има и още много чествания и празници, за които може да научите, когато дойдете да разгледате града и усетите неговата атмосфера.
В хилядолетната история на града ни миналото, настоящето и бъдещето напълно се оплитат и не можеш да разплетеш нишките им. Крепостта Хисарлъка е една от най-големите забележителности.
Тук има открити множество археологически находки, които свидетелстват за продължителното и постоянно използване на крепостта през античността и Средновековието. Обявена е за строително-архитектурен паметник на културата с национално значение. Други интересни места, които си заслужава да бъдат разгледани са Художествена галерия “Владимир Димитров–Майстора”, Римските терми, Къща-музей на Димитър Пешев, Железният мост и още, и още...
Всички тези места, празници и събития обичам и отбелязвам, но ако трябва да съм откровена, предпочитам да откривам онези малки красоти, невидими за повечето хора. И снимайки ги, искам и се стремя да покажа през моят поглед точно тези случайни и неповторими моменти.
Обичам моят град през всичките сезони, защото е винаги красив, с много паркове, зеленина, пространство и спокойствие. Наоколо има невероятна природа и уникални гледки. Наистина тук “окото почива” и човек се отдава на пълно презареждане.
Как започна да се занимаваш с такъв тип фотография? Какво ти носи тя? С какво те зарежда?
- Не мога да кажа кога точно съм започнала да снимам. Помня, че още като дете разглеждах с интерес и разучавах старият руски лентов фотоапарат на баща ми. Бих казала, че първите стъпки във фотографията изцяло като технически познания, са ми дадени от него. По-късно правех снимки с телефона си, докато си купя дигитален фотоапарат, с който снимам в момента.
Харесвам всеки жанр от фотографията и смятам, че човек не трябва да се концентрира върху едно нещо, а напротив, да опитва новото и различното. Като цяло, признавам слабостта ми са landscape и travel photography. Обожавам да пътувам, да разглеждам нови места, да се запознавам с нови култури и обичаи, и всъщност, точно това е нещото, което ме вдъхновява. “Човекът е човек, когато е на път.”
Любовта към гората, планината и морето......Тя не се описва с думи. Има я в душата на всеки от нас, сигурна съм. Това е дълбоко закодирано в човешката ни същност.
А природата..... тя е най-великият художник. Снимайки, ние се опитваме да запечатаме и запазим всеки момент до който се докоснем, за времето, когато моментът ще докосне нас.
В началото снимах просто за себе си. В последствие реших, че искам това, което виждам да успея да го предам и на другите хора. Емоцията, чувството, усещането на всеки миг е неповторимо изживяване и ние трябва просто да имаме очите да го видим.
Аз съм човек, който вижда и се възхищава на красотите във всеки един момент. Наслаждавам се на изгрева на слънцето и това ми е достатъчно, за да започне денят ми страхотно. Поздравявам всички хора, които “имат очи” за малките ежедневни красоти около нас, забелязват незабележимото и снимайки, го споделят с околните.
Фотографията е магия... Тя е свободата да бъдеш себе си и да изразяваш индивидуалната си гледна точка. Тя въвежда човека в един нов и безкраен свят...тотално друго измерение. Искам да кажа на всички, които я обичат: Без значение как, професионално или любителски, никога и за нищо на света не спирайте да снимате!
Как избираш какво да снимаш? Съставяш ли си план с места, на които искаш да отидеш, за да снимаш или всичко се случва на “Прима Виста”?
- Всъщност ги има и двата момента. Дори да имам план, който следвам, винаги откривам още сто различни гледни точки, които привличат вниманието ми. Например, организираме пътуване да видим някой водопад, но по пътя откриваме още няколко места, на които спираме, наслаждаваме се, снимаме. Много важен момент са атмосферните условия, и ако те не позволят планираният обект да бъде заснет, то абсолютно винаги има нещо друго, което си заслужава да бъде заснето. Забелязала съм, пътувайки с човека до мен (най-често съм с него – и тук е момента да му благодаря), че където и да отидем, оставаме приятно изненадани и силно впечатлени.
Наскоро снимах една изоставена църква около Кюстендил, която не беше обектът на разходката, а съвсем случайно попаднахме на нея. Сякаш един ден просто времето е спряло. Мястото беше вълшебно. Усещането е много по-различно от всичко друго в ежедневието.Тръгвайки си, по пътя срещнахме едни възрастни хора, закъсали с колата. Помогнахме им, а те ми позволиха да ги снимам...и всъщност се получиха доста сполучливи спонтанни кадри.
Друга история, която се случи неотдавна: Вървим към връх Виден в Конявска планина, с идеята да снимам пролетни цветя. И попадаме на група парапланеристи.... Супер бързо сменям акцента и обекта на снимките. Моментът на неизвестното винаги е с нас.
Историите са много. Сега така като се замисля, малко съм видяла и ужасно много не съм успяла, все още. Но нищо не става без план.
Винаги се съобразяваш със сезона, времето, разположението на слънцето. Постоянно се въртят в главата ти десетки въпроси: - Ще има ли достатъчно светлина? - Валяло ли е? - Дали ще е “чиста” картината?... Когато снимам залез или изгрев...Тук мърдане няма. Всичко е планирано, съобразяваш се с време, час, местоположение и отиваш по-рано, настройваш техниката и... чакаш точният момент. Разбира се, напълно възможно е този момент да не е днес, може да е просто някой друг ден, но винаги тръгвам отново с надеждата, че ще хвана момента. Сега ще попитате: Кой е този идеален момент? - Всъщност... Няма да говорим за перфектният кадър, тъй като какво или кое е ...перфектното? За теб, за мен, за друг? Няма такова нещо. Всичко е въпрос на усещане и възприятие. Когато човек иска нещо много силно, то просто се случва! Камерата вече е почти винаги с мен, именно заради тези неочаквани моменти, които не трябва да се изпускат.
Кое е най-голямото предизвикателство, което си срещала, докато снимаш сред природата?
- Когато си сред природата винаги има предизвикателства. Дали ще е да “хванеш” бързата катеричка, последните минути на залеза, разгара на бурята или обект на някое трудно достъпно място, винаги е интересно. Предизвикателство е дори това, да уцелиш подходящото време, светлина и атмосферни условия. Случва се понякога да стоиш дълго време на едно място, може да вали, може да е студено, или да изминеш километри пеша до целта в лоши метеорологични условия. И то с ясното съзнание, че напълно е възможно и да не се получи. Да постигнеш синхрон с природата и да се слееш с нея – това си е най-голямото предизвикателство.
По душа съм авантюрист, обичам адреналин и предизвикателствата правят моментите още по-емоционални. Понякога хората, които са с мен доста се притесняват от позицията ми на снимане и мястото, което съм избрала – ръб на скала, люлеещ се мост над придошла река... Моментите са наистина много – хлъзгав под в пещера, надвиснали зъбери, отвесни скали, дълги преходи, височини, преминаване през река в студено време, лоши атмосферни условия и т.н. В такива ситуации сякаш забравям за опасностите и собствената си сигурност, а се концентрирам само върху удоволствието от снимането.
В какво вярваш? Как един фотограф да остане мотивиран в работата си и да продължава да търси нови хоризонти?
- Вярвам в доброто, вярвам в хората, вярвам, че можем да бъде по-добри! Вярвам, че утре ще е по-добър ден!
Вярвам в надеждата и в това, че винаги има възможност!
Вярвам, че ако мечтая за нещо, значи то е достатъчно постижимо!
Вярвам на тези, които ми казват, че ме обичат!
Фотографията е любов и страст, които никога не угасват и те мотивират към едно непрекъснато усъвършенстване. Искаш още и още....и още. Тя е погледа на човека към света по неповторим начин.
Не съм фотограф по професия, но мога да твърдя, че работата е вълнуваща и творческа. Тя е романтична и привидно лека, но това е само привидно. Зад всеки успешен кадър стоят много труд и подготовка. Времената днес са трудни за всички. Но аз съм убедена, че човек, благодарение на творчеството, въображението и нестандартно си мислене, в комбинация със своята точност и упоритост ще успее, само трябва да повярва в себе си!
Използваният снимков материал е от личният архив на Василена Григорова.
За повече информация потърсете Василена на следните връзки:
https://www.instagram.com/vassillena_grigorova/?hl=bg
https://www.facebook.com/vassillena.grigorova
"Вярвам, че фотографията е много силен начин човек да изрази себе си и погледа си върху света по уникален начин."
Денимира Борисова е авантюрист по душа и фотограф по призвание. Режисира, заснема и обработва видеоматериали с високи дози креативност.
Родом е от Враца, но определя себе си като гражданин на света. Нейната любов към фотографията неизменно я отвежда до специалността “Кино и телевизия” в НБУ, където се дипломира. Тя е от хората, които превръщат един момент в усещане. Каква част от нейният личен свят остава в творбите ѝ, как се запечатва в един кадър светлината, която излъчва всеки човек и как една снимка разказва история, ще разберете днес от Денимира.
Коя част от творческият процес на снимането те кара да се чувстваш най-щастлива от работата си? Какво те вдъхновява? - Самият процес на снимането е удоволствие. Това е съвкупност от множество етапи. Ако модела ми е някоя луда глава, винаги забавлението по време на снимки е гарантирано. Много обичам и моментите при обработката на снимките или монтажа на филм. Тогава се ражда нещо уникално – емоцията, която предаваш чрез творчеството си. И магията става реалност. Вдъхновява ме работата на други фотографи, но никога не копирам буквално някоя идея. Ако копирам някой, ако имитирам или подражавам на някой, то бих загубила своята идентичност като артист. Понякога използвам някоя идея, преобразявам я и трансформирам съобразно усещанията си. Винаги става нещо тотално различно.
Разкажи ни повече за твоите първи стъпки във фотографията. Фотографията ли избра теб или по-скоро ти нея?
- По-скоро фотографията избра мен... ☺ Всичко започна още в детска възраст. С моята най-добра приятелка Андриана бяхме около 12-13 годишни. Имахме едно малко фотоапаратче – тип сапунерка, с което си правехме всякакви щури фотосесии. Някои от тях, може би са били много по-креативни дори от сегашните ни... ха-ха-ха. Какви ли не щуротии измисляхме. Правехме си рокли от вестници, увивахме се в тоалетна хартия като мумии, създавахме си криминални сцени, и какво ли още не... Включвахме таймера и се снимахме. Оттогава работя с фотошоп и обработвам снимки. А бях само 13 годишна.
След време, бях на около 16-17 години, мой близък приятел (Ивака) ми даде да ползвам за малко неговия фотоапарат, който вече си беше голям – DSLR. Непрофесионален разбира се, но все пак за мен беше нещо ново. Започнах да снимам наред всичко пред мен... И тогава усетих магията. Усетих онова магическо привличане на фотографията и чувството да уловиш един момент за част от секундата и да го запазиш завинаги.
После, когато се наложи да върна фотоапарата ми беше много трудно. Все пак не беше мой, нали? От този момент се амбицирах, че ще започна работа и ще си купя мой собствен апарат. Е, случи се. Още с първата ми заплата си купих... и от тогава не съм се спирала.
В тези "объркани дни" е прекрасно, че съществуват такива слънчеви хора като теб, които да поддържат изкуството, да го развиват и споделят. Какви са твоите цели?
- Моята цел е да обиколя света и фотографията да е моята full-time job, което скоро ще стане. Искам да оставям следа в живота на хората и да ги накарам да се чувстват красиви. Да се видят през моя обектив в една друга светлина и различно излъчване като по този начин да станат по-уверени в себе си.
Имаш ли спомен коя беше първата ти снимка? Кога я направи и как изглеждаше? Как се почувства тогава?
- Никога няма да забравя първата си фотография. Беше черно-бяла, на прозореца вкъщи. Тъкмо беше валяло и имаше много капки по стъклото на преден план, а на заден план високи панелни блокове запълваха целия кадър. Когато я показах на Ивака, той се изкефи супер много и я сложи като wallpaper на телефона си. Може би оттогава се надъхах да снимам още и още...
-Обиколила си много места по света. Притежаваш изключително авантюристичен дух и си винаги усмихната. Как решаваш да предприемаш твоите пътешествия?
- Благодаря ти. Пътуването за мен е най-смисленото нещо, което човек може да направи с времето си. Опознаването на нови и различни култури, традиции и храна е несравнимо изживяване. Всъщност аз изначало най-обичам street фотографията и пейзажите въпреки, че в интернет качвам други снимки . Живяла съм по половин година в Доминикана, Аляска, Майорка, Гърция и САЩ. Посещавала съм и още много други държави за по-кратко време. Колкото повече виждаш от света, толкова повече се научаваш да виждаш. А това е много важно за един фотограф.
Осъзнах, че това е най-добрата инвестиция, която човек може да направи за себе си. Да инвестира в пътуване, в преживявания и разширяване на познанията си.... всичко друго е материално и кратковременно.
В какво вярваш ти? Съществуват толкова много хора у нас и по света, които обожават фотографията, как да останат мотивирани в работата си? С какво пленява фотографията и защо да продължават да се учат и да се занимават с нея?
- Вярвам, че фотографията е много силен начин човек да изрази себе си и погледа си върху света по уникален начин. Тези, които наистина обичат фотографията и това е тяхното нещо, винаги ще бъдат мотивирани, защото са усетили магията и са завладени от нея. Това е любов за цял живот. Бих посъветвала хората, които искат фотографията да им е работа, а не само хоби, да снимат колкото се може повече с големи дози желание и упоритост.
Да бъдат последователни и креативни. Да се надграждат, да експериментират в различни сфери на фотографията и да не гонят перфектното изображение, защото то не съществува. Дори една размазана снимка може да бъде много въздействаща. Да се научат да разказват истории чрез снимките си. Нека не подценяват работата си и да държат на цената си, защото няма по-хубаво нещо от това да печелиш добре от това, което обичаш.
Искаш да разбереш още за Денимира, тогава я последвай тук :):
Instagram: denimira.borisova
https://instagram.com/denimira.borisova?igshid=nwwl793cp5nd
https:/www.facebook.com/kotkawear/
https://www.facebook.com/denimiraborisova/
Един разговор, разкриващ всички тайни за "свободен живот".
Това, което мислим и начинът, по който реагираме на всичко случващо се около нас, определя бъдещето ни.
-Кога се зароди любовта ти към пътешествията?
На 14 годишна възраст посещавах курсове по английски език и от школата организираха екскурзия до Лондон по желание. Дори не казах на родителите си, защото нямах интерес, но на родителската среща учителката им е казала и те са ме записали на секундата. Тръгнах с нежелание към летището, първи полет със самолет и то сама. Върнах се най-щастливото момиче на света и осъзнах, че не искам да спирам да пътувам. Благодаря на родителите ми за това прозрение!
-Кои са любимите ти дестинации от всичките ти пътувания?
Любимите ми дестинации са непланираните, тези за които си купувам билет от днес за утре и дори не знам къде ще спя. Такава беше екскурзията ми до Ибиза, на която близка моя приятелка ме покани да замина 24 часа преди полета. Въпреки безпаметните нощи и алкохолния туризъм, който си спретнахме, тази дестинация ще остане „My number 1” .
- Тук преминаваме към един сериозен въпрос, който е свързан със завръщането ти, макар и за малко в България. Какво те накара да се прибереш в родната София по време на пандемия?
България ми липсва, не го отричам.
В момент на пандемия имах нужда от сигурност и подкрепа от близки. А България винаги ми стопля душата. Върнах се, защото ми се отвори възможност за работа, която приех без да се замислям. Бях ентусиазирана от предстоящата промяна и тя се оказа много приятна. Средата, в която попаднах ме зареди с невероятна енергия, хората с които бях заобиколена доказаха, че дори в момент на криза, надеждата за по-добро не умира.
Maat: От момента, в който се запознах с Михаела рабрах, че тя е един от малкото останали смели, млади хора на тази земя. Дори от разговорът ни до тук, може да усетите увереността и ума, който притежава. Възможността да срещнеш човек като нея се появява изключително рядко, но ако изтеглиш печелившото късметче от купата, наречена "живот", ще спечелиш много!
Въпреки всичко, седейки срещу Михаела, имах да задавам още въпроси, а в ума ми се въртеше една мисъл... за Англия. Аз също съм била там и мога да потвърдя, че онази земя, притежава "притегателна сила", на която трудно бихме устояли. Съвкупност от история, култура, литература, изкуство, въздух, забавления и възможности.
Затова реших да я попитам:
-Как и защо избра Великобритания?
Много от приятелите ми заминаха 2-3 години преди мен и ми разказваха колко е интересно и вълнуващо за тях да започнат нов живот. Това ме мотивира много силно и започнах да премислям обстойно варианти за повторно посещение на страната. Организирах второто си пътуване до Лондон с още 3 момичета, с които отидохме на гости на наша приятелка. Спомнях си всичко от първата ми ученическа екскурзия и набързо се превърнах в тур гайд на момичетата-обиколихме целия град за няколко дни и не искахме да се връщаме обратно у дома.
Усещах как магията на града ме завладява, лъхаше ме свобода от всеки ъгъл, цветно облечени британци, позитивни усмивки, пълни заведения с веселяци и навсякъде се лееше бира. Хората там изгарят за нови запознанства, не са обсебени от егото си, а обратното, искат да черпят нови знания за чужди култури и да опознават нови хора.
- След толкова важно решение да тръгнеш на път и да заживееш в друга държава, със сигурност са се появявали и малките камъчета по пътя. Как се справяш в такива ситуации? Кое ти помага да продължиш?
Ще бъда честна с теб Габи, не съм срещала много трудности в Лондон, нито в професионален, нито в личен план. Понякога е въпрос и на малко късмет, а аз си имам.
Тайната е да се сприятеляваш с възможно най-много хора, защото от тях черпиш опит, привикваш на техните навици, информираш се постоянно за нови тенденции и се движиш в крак с всички останали. Когато се слееш с тълпата, започваш да се чувстваш в свои води, преди това си само един обикновен имигрант.
-Много хора се променят заради средата, в която се намират или заради хората. Как те промени Великобритания?
Промени ме само към по-добро. Възможностите, които получавах през годините работа там, ме мотивираха да не се спирам пред нищо, защото варианти за развитие има на всеки ъгъл. Отношението ми към хората се промени, станах по-съобразителна и по-отзивчива, спрях да мисля само за себе си и започнах да се вслушвам в другите повечко. Придобих и умението на тъй наречената „ фалшива английска усмивка“- проява на добри маниери и любезност, независимо в каква ситуация си и с кого разговаряш, важното е да си вежлив. Една трета от британците признават, че поне веднъж дневно изпадат в лошо настроение и се усмихват насила, за да не правят лошо впечатление.
- Колко важно е позитивното мислене за теб? Защо според теб е хубаво да се впускаме във всяка възможност, която ни се открива?
Вселената ни дарява само и единствено с енергия, равняваща се на излъчването ни.
Мислете позитивно и ще ви се върне тъпкано.
Никога не съм подценявала способностите си, напротив, вярвам, че с постоянство и упоритост се постига всичко. А колкото по-трудно и мудно постигаш целите си, толкова по-голямо удовлетворение получаваш. Рядко успявам от първия път, с каквото и да се захвана става бавно, но славно.
- Кои са най-големите ти лични постижения?
Не вярвам в сбъднатите мечти, за мен целта е да умреш със спомени, а не с мечти! Постиженията ми се броят на пръсти, никога не съм се стремила към много. Важното за мен е, че успях да стигна дотук единствено и благодарение на себе си, за помощ никога и никого не съм молила.
В това ми е силата, както са казали хората „и сам войнът е войн“.
„Животът е или смело приключение или… нищо.“ – Хелън Келър
Бъдете по-смели, за да бъдете по-щастливи! Вярвайте в себе си! :)
От автора: Благодаря ти, Михаела! Макар и за краткото, прекарано време заедно ти остави в мен следа, която няма как да избледнее!
Ти си пример за чисто сърце и голяма душа! Срещата ни за пореден път ми доказа, че са останали все още дейни и добри, млади хора. Хора, които не се отказват! Желая ти цялото щастие на света! Благодаря!
Снимковият материал е от личния архив на Михаела.
Ако искате да разберете още за Михаела, последвайте я тук! 👇
https://instagram.com/mihaela_vnv?igshid=v1vf55h0cje9